Dec 12, 2007, 5:10 PM

Прости 

  Poetry
930 0 6

12.12.2007

 

Един мъж обичам от години.

Този мъж - това си Ти!

Но сега те моля аз: „Прости ми!",

щом смяташ чувствата ми за недостатъчни...

 

За Теб казвах, че си химера...

Бленувана, изстрадана мечта.

За мен Си утре, днес и вчера...

В теб познах аз Любовта!

 

Но така в живота ми се случи -

съдба, изпълнена с ирония.

Едва усетила вкуса й -

невъзможна се оказа Тя.

 

Ще ме разбереш отново -

знам - погрешно!

Не съм предала любовта.

Но да се боря самичка за нея,

не виждам просто смисъла!

 

Не те виня за нищо, мили,

и моля те, не ме мрази!

Дано намериш в тебе сили -

за всичко някога да ми простиш!

 

© Виолета All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??