Прости

Poetry

1.3K 0 6

12.12.2007

Един мъж обичам от години.

Този мъж - това си Ти!

Но сега те моля аз: „Прости ми!",

щом смяташ чувствата ми за недостатъчни...

За Теб казвах, че си химера...

Бленувана, изстрадана мечта.

За мен Си утре, днес и вчера...

В теб познах аз Любовта!

Но така в живота ми се случи -

съдба, изпълнена с ирония.

Едва усетила вкуса й -

невъзможна се оказа Тя.

Ще ме разбереш отново -

знам - погрешно!

Не съм предала любовта.

Но да се боря самичка за нея,

не виждам просто смисъла!

Не те виня за нищо, мили,

и моля те, не ме мрази!

Дано намериш в тебе сили -

за всичко някога да ми простиш!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

mariniki (Магдалена Костадинова)

Тъжно и хубаво...много.
с обич.

2008-01-14T14:02:24+02:00
GLAVATA (Тодор)

много хубав стих брав!!

2007-12-12T23:33:40+02:00
Aneta_kz (Анета)

Прегръщам те, Вили!
Горе главата!

2007-12-12T20:41:57+02:00
dodic (Деян Димитров)

Чудесен стих, по тъжен повод писан.
Поздрав.

2007-12-12T20:24:16+02:00
Индиана (Криси)

Вдигни смело глава
и напред продължи!
Животът не свърша с това
късмета свой намери!

Браво!!! С обич!

2007-12-12T20:23:03+02:00