Прости
Прости, че вечер летя сред звездите,
а сутрин по облаци тичам,
че съграждам палат от мечтите
и живота едва - едва сричам...
Прости, че с Малкият Принц си играя
и в Пепеляшка безумно съм влюбен,
че пак със Хензел и Гретел ридая,
и заедно търсим рая изгубен...
Прости - не научих какво е туй злоба,
за удар не мога да вдигна ръка.
Ти си мислиш, че това е прокоба,
но аз - благослов, ще го нарека!
Прости, задето знам - ще решиш,
че съм един наивен мечтател...
Разбирам - трябва сила, за да простиш
и на слабия да бъдеш приятел!
© Калин Пантов All rights reserved.
