Прости ми, прости, че и днес ми се доплака
и се сгушвам, обляна в сълзи.
Погали ме и само мъничко почакай,
ще открехна залостените си врати!
Прости ми, прости, но и днес ми се доплака-
те, вратите, така инати са пред мен.
Прости, че смелостта ми страхливо чака
порив яростен, в надежда устремен.
Прости ми, но само ти го знаеш,
че плача насън, когато съм сама,
че ме е страх, но не мога да го кажа
и теб обичам затова.
© Пепп All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
