Прости ми, прости, че и днес ми се доплака
и се сгушвам, обляна в сълзи.
Погали ме и само мъничко почакай,
ще открехна залостените си врати!
Прости ми, прости, но и днес ми се доплака-
те, вратите, така инати са пред мен.
Прости, че смелостта ми страхливо чака
порив яростен, в надежда устремен.
Прости ми, но само ти го знаеш,
че плача насън, когато съм сама,
че ме е страх, но не мога да го кажа
и теб обичам затова.