ПРОСТИ МИ
(по Браян Адамс)
"Прости ми, мила!
Че не мога да спра да те обичам..."
и думи да търся в теб да се вричам,
че от човек аз тебе превърнах в мечта,
събрала в себе си утринната дъга.
Прости ми, мила,
че едно и също постоянно мълвя,
затрупан на твоето сърце от леда.
Прости, че, навярно,
само при любов с теб в екстаз
някой мълвил е
„обичам те, мила!”
и затуй ти не разбра –
не само тогава се произнасят тези слова.
Прости ми, мила,
че дишам по мои закони,
че жена превърнах в икона,
но когато силно обичаш -
следваш на живота канона.
Прости за чувствата, от теб породени -
навярно с тях заслужих презрение.
Прости ми, мила, прости,
че безнадеждно мечтая
да ме удавиш с вълните на твоите коси!
Че да те събуждам и приспивам желая,
галейки ухото ти със слова,
преди векове посветени на любовта,
че искам с целувки и ласки да те омая
и до теб да стигна... до края!
Прости ми, мила,
че, може би, след много години,
когато моята плът ще е вече изгнила,
със сърцето ще чуеш глас: „Обичам те, мила!”
Че в очите ти нищо не струвам, прости!
Че смутено с „нередно” се оправдаваш
и молби неуверена шепнеш, прости!
Защото,
ако в живота случайно познаеш,
какво означава „обичам те, мила”,
на себе си - дано, но на мене, вярвам,
за нищо на света не би ми простила!
© Вили Тодоров All rights reserved.
