Прости ми, че така обичах
Прости ми, че така обичах!
Бледнее, даже звездното небе,
пред моите очи от обич заблестели!
Пред порива на моето сърце
и птици свиват своите криле!
Жадувам огън, а напукани
от жажда мойте устни,
не стигат извори бленувани
a само в моят сън сънувани.
Изгарящ блясък ще изпепели,
душата ми, която стене!
Във воплите на своите вълни
и там в ридания ще чезне!
Така ли се обича, Господи!
В безсъние и жажда неуморна!
Ако така е, моля те прости,
но друга да съм аз не мога!
В нозете му положих свойте тайни,
със моите преминах всички граници,
с ръцете си издигах мостове
достигайки високи бели облаци!
А как се слиза безопасно,
не зная, никого не питах!
Ако се случи да се разбия
прости ми, че така обичах!
--.08.2006
© Евгения Тодорова All rights reserved.
