Jul 12, 2007, 10:38 AM

Прости ми, но не мога да простя

  Poetry
2K 0 17
Прегърнах с очите си вятъра!На птиците единствeно се доверих!Ще тегнат между нас като проклятие,две думи казани ,,прости...изневерих''!Болят! Забиват се, превзелиполовин живот, половин човек!Напред вървя, с прегризаните вени,по мъничко изтичат ден след ден!Ще мога ли в стоманените си струнина моето сърце да оплета,една любов умряла помежду ни!Една любов, на две ще разделя !Стиснала в юмруците вината,забила нокти в кървавата длан.От дявола целуната, от Бога прокълната!Прости ми, но не мога да простя!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анета All rights reserved.

Comments

Comments

  • БОЛИ ,АНИ,ОТ НЕПРОСТЕНАТА ВИНА, НО ЩОМ ТОВА Е ТВОЕТО РЕШЕНИЕ-БЪДИ СИЛНА,ЗА ДА ГО ПРЕЖИВЕЕШ!! Аплодирам силата на ,чувствата ти,....за кой ли път!! Поздрав!
  • много силен стих,написан от силна жена!
  • Много е хубаво каква е теоята рецепта за такива прекрасни стихчета... и аз уж пиша но като че ли никои не ми обръща внимание...верно е че съм малко малка и от живота хал хабер си нямам ама.... браво много ми харесват всички твои стухове с голямо желание ги четя!
  • Благодаря за подкрепата и хубавите думи!
    Имах нужда от тях!
    Прегръщам ви!
  • Много, много ми хареса, Ани! Болезнена категоричност!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...