ПРОСТИ МИ, СЪРЦЕ
Ще ми простиш ли, Сърце мое,
че много през тебе премина?
Раздавахме обич на воля,
а на края сме с тебе двамина.
Товарих те с различни любови,
с излишни чувства и обич на сила.
Заедно търсихме пътища нови,
в такт ми броеше, да съм щастлива.
Често ти слагах забрани в студени окови,
но ти с огън пламтеше и не застина.
Ще ми простиш ли, мое Сърце?
Без прошката ти няма да си замина.
© Лидия Сиркавара All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
