Прости ми закъснялото признание
Когато залезът престане да е пурпур
и се превърне в идилично съмване,
когато утринта поглеждаш с укор,
че имала е наглостта да се завърне...
Когато във главата ти цари безмислие,
а в гърдите е пустинно и студено,
когато поривите ти на клуп увиснат,
а бъдещето гледа отстрани смутено...
Ти сякаш знаеше какво ми има. И ми няма.
Душата ми отдавна бе пребродил,
познаваше ме повече от мен самата;
не ме остави да се пазаря, да споря,
а просто възкреси у мен жената.
Нима не знаеш, че когато върнеш
усмивката върху изтлели устни
и целия живот наопаки обърнеш,
сърцето ще прости. Но няма да те пусне...
© Таня Донова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много хубаво!
-
Прочетох с удоволствие!
-
Великолепно. Истинско магично творение от думи
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Това е едно от стихотата ми, които са ми скъпи и който е почувствал подобен "вододел" в живота си, знае за какво говоря.