toxin (Таня Донова)
357 4102
10.08.2014 г., 11:00 ч.  

Прости ми закъснялото признание 

  Поезия
697 0 4

Когато залезът престане да е пурпур

и се превърне в идилично съмване,

когато утринта поглеждаш с укор,

че имала е наглостта да се завърне...

Когато във главата ти цари безмислие,

а в гърдите е пустинно и студено,

когато поривите ти на клуп увиснат,

а бъдещето гледа отстрани смутено...

 

Ти сякаш знаеше какво ми има. И ми няма.

 

Душата ми отдавна бе пребродил,

познаваше ме повече от мен самата;

не ме остави да се пазаря, да споря,

а просто възкреси у мен жената.

Нима не знаеш, че когато върнеш

усмивката върху изтлели устни

и целия живот наопаки обърнеш,

сърцето ще прости. Но няма да те пусне...

 

 

© Таня Донова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви!
    Това е едно от стихотата ми, които са ми скъпи и който е почувствал подобен "вододел" в живота си, знае за какво говоря.
  • Много хубаво!
  • Прочетох с удоволствие!
  • Великолепно. Истинско магично творение от думи
Предложения
: ??:??