May 5, 2009, 3:35 PM

Прости ни... 

  Poetry » Other
1234 0 6

Копнея за бащина милувка.
Мечтая за погледа ти благ.
Жадувам Мама да прегърнеш,
да преминеш отново семейния ни праг.
В нашето гнездо да кацнеш.
Да бдиш над нас като Орел.
Батко по гърба да тупнеш отново за
Добре дошъл!
Прости ни, че търсим те безмълвно в нощта!
Прости ни, че потискаме жестоко болката.
Прости ни, не можем да се примирим!
Прости ни, че не можем да ти простим!
Прости, че боли ни...
Прости!

© Милкана All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Поклон!
  • Наистина много точно си изразила тези до болка познати чувстава на всеки един от нас!!! Браво!
  • Странно е, че ни е яд на тях, нали? Защото толкова ни липсват...Чудесно си го изразила!
  • Благодаря Ви.
  • Прошката е най- висшата форма на сакралност, скъпа!! Бъди силна !!
  • и аз загубих баща си преди четири месеца.стихът ти изрича и моите чувства. разплака ме.
Random works
: ??:??