Простичко
Толкова излишни философии!
Простичко животът ни се смее.
Гърбица от нежност облак носи.
Чанове по хълмовете пеят.
Пътища невинни и изгубени.
Бавна и уверена талига...
В клоните се любят бели гълъби,
две пчели за бъдещето стигат.
Толкова е сладостна умората.
Всяка клетка мисли, че умира.
Изворите търсят път към хората.
Мишчица от зЪрно не пробира.
Толкова е просто. Като слънцето-
Има го и даже да го няма...
Търсим го и тук да е, го търсим,
но сме с гръб и стигаме за сянка.
