Nov 20, 2021, 2:52 PM

Пространствено-времева бъркотия

  Poetry » Love
682 3 0

ПРОСТРАНСТВЕНО-ВРЕМЕВА БЪРКОТИЯ

 

Мигове, секунди, часове,

дни, минути, хилядни безбройни,

космоси, пространства, светове,

хора, личности, лица нестройни…

 

Всичко се разбърква и мени

спрямо твоята от мен далечност:

щом си с мен, за миг отлитат дни,

щом далеч си, стотните са вечност!...

 

Ти отиваш някъде в безброя

и след теб изчезва и покоят.

 

(Всичко се разбърква, щом те няма!)

 

Миговете стават часове,

космоса прелива се в минути,

дните стават плътни светове,

а стените са вълни раздути.

 

(Всичко се разбърка, шом си тръгна!)

 

Ери хукнаха – освирепели,

стотните закретаха – столетия,

нямаше предишните предели…

И объркан, бродех аз – проклетия…

 

(Всичко бе разбъркано без тебе!)

 

Дните бяха образи безлични,

образите – окъсели дни,

атомите – времена циклични,

вековете – цели планини…

 

***

 

Щом отново ти до мен застана,

всичко подреди се може би,

може би в главата ми пияна

стихнаха ужасните борби?!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Раммадан Л.К. All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...