Nov 20, 2021, 2:52 PM

Пространствено-времева бъркотия

  Poetry » Love
681 3 0

ПРОСТРАНСТВЕНО-ВРЕМЕВА БЪРКОТИЯ

 

Мигове, секунди, часове,

дни, минути, хилядни безбройни,

космоси, пространства, светове,

хора, личности, лица нестройни…

 

Всичко се разбърква и мени

спрямо твоята от мен далечност:

щом си с мен, за миг отлитат дни,

щом далеч си, стотните са вечност!...

 

Ти отиваш някъде в безброя

и след теб изчезва и покоят.

 

(Всичко се разбърква, щом те няма!)

 

Миговете стават часове,

космоса прелива се в минути,

дните стават плътни светове,

а стените са вълни раздути.

 

(Всичко се разбърка, шом си тръгна!)

 

Ери хукнаха – освирепели,

стотните закретаха – столетия,

нямаше предишните предели…

И объркан, бродех аз – проклетия…

 

(Всичко бе разбъркано без тебе!)

 

Дните бяха образи безлични,

образите – окъсели дни,

атомите – времена циклични,

вековете – цели планини…

 

***

 

Щом отново ти до мен застана,

всичко подреди се може би,

може би в главата ми пияна

стихнаха ужасните борби?!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Раммадан Л.К. All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...