Просветление
В догадки и терзания безспирно
душата ми се лута безутешно.
Да укроти сърцето ми немирно
опитва се напълно безуспешно...
Безпомощна, аз отстрани се чудя
и да повярвам в приказка се моля.
Но страх ме е – когато се събудя
дали ще бъде същото? Не зная.
Разбирам, че е трудно да разкъсам
на навика удобната верига;
инерцията своя да прекъсна...
Крещи от болка мозъкът ми: “Стига!
Cпри да гадаеш бъдното. Не искай
да контролираш хода на Съдбата!
И отпусни сърцето си! Не стискай
в юмрук душата си! Убиваш красотата
и себе си погубваш! И помни:
Не се упреквай и не се бори!
Най-свята само с обич е душата,
дори от обич и да изгори!!!”
© Деси Копчалийска All rights reserved.
