В догадки и терзания безспирно
душата ми се лута безутешно.
Да укроти сърцето ми немирно
опитва се напълно безуспешно...
Безпомощна, аз отстрани се чудя
и да повярвам в приказка се моля.
Но страх ме е – когато се събудя
дали ще бъде същото? Не зная.
Разбирам, че е трудно да разкъсам
на навика удобната верига;
инерцията своя да прекъсна...
Крещи от болка мозъкът ми: “Стига! ...