Jan 24, 2006, 8:04 PM

Просяк на Любов...

  Poetry
1.5K 0 5

 

            Просяк на Любов

 

 

 

Сърцето полудяло ми бие в петите,

душата ми се е свила  вече в юмрук,

ти отново си с мене днес в мечтите,

далече си знам,  но те чувствам тук!

 

Пак сме  в “Neta”,  с  теб си пишем,

от любов пламтя, като факел горя,

кръвта ми пулсира,  едвам дишам,

от адреналина ми собствен туптя!

 

Буквите кликам, греша в бързината,

несрещани думи в света словоредя!

Любовта ми блика, текът ми сълзите,

така съм щастлив, че си с мене сега!

 

Пет дена те чаках,  да бъдеме двама,

пет дена-страст и болка обвити в тъга,

пет тъмни нощи, като пет робски века,

чаках с надежда, за да те имам сега!

 

За тебе мечтая, за косите негалени,

за женствените ти две малки гърди!

Отпивам  със  устни  от  устните  алени,

очите ти диви зовът ме:"Ела ме люби!"

 

Потъвам във тебе, и с поглед те милвам,

ти си Фата Моргана, ти си ми  Любовта!

Поточе планинско, искрящ речен извор,

потопен в тебе пречиствам свойта душа!

 

Прося Любов, както само циганин проси,

настървен, гладен и нахален без срам,

в замяна тяло, сърце и душа ти поднасям,

за да те имам до гроб аз не ще те предам!

 

Заявявам: “Твой ще бъда и друга не искам,

ела пред мене, МОЛЯ те бъди моя ЖЕНА!

Бог е свидетел, аз и пред  Него се вричам,

едничка си ТИ, МОЙТА ЛЮБОВ на света!”

 

 

 

-   -   -

Ivaylo Atanassov

23.01.2006 (23.30ч.)

Senftenberg-Germany

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Атанасов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...