Протегната душа
ПРОТЕГНАТА ДУША
... и мен сланата вече ми попари безсънния лирически герой,
изхвърлих пет дузини календари, и ни един от тях не беше мой,
и всеки ден с надеждица натискам молива си на празния бял лист,
приел докрая смислите на риска да мина през света добър и чист,
бедняк аз беден, друго не желая, освен – да бъде Път и Светлина,
да си търкалям в пепелта кравая, и – някой ден – с одрани колена
да преваля през своя сетен хребет, от мравката с трошица по-голям,
за едного поне да съм потребен, на всекиго от своя хляб да дам, –
залостени души с ръждиви брави и храмове фалшиви да руша.
И да си знам, че с обич ви оставих протегната във стихове душа.
© Валери Станков All rights reserved.
