Проявления
Представи ми се. Първо като страх,
от буря и стени, от неизвестности.
Проекция на смазващия грях,
вменен, заради правото на честност.
А после... После май, че беше зов
към върхове, звездички и простори,
но бе дълбок ограждащият ров
и каменни – стените на затвора.
Отново ме споходи. Като гръм.
Раздираха ме огнените мълнии.
Голгота може би е просто хълм,
но с кръстове на грешници изпълнен.
Яви се пак. И беше светлина.
Проблясък на едничка мисъл в мрака –
че всеки има своя свобода -
сърцето нито пита, нито чака.
И пак е тук. Магия на крила,
най-истинен покой, най-дръзка радост,
владетелката вечна - Любовта,
дори от лед, запалила си клада.
© Вики All rights reserved.
