Самодива (Вики)
533 5976
2 июл. 2021 г., 10:59

Проявления 

  Поэзия
372 5 8

Представи ми се.  Първо като страх,
от буря и стени,  от неизвестности.
Проекция на смазващия  грях,
вменен,  заради правото на честност. 

 

А после... После май, че беше зов
към върхове, звездички и простори,
но бе дълбок ограждащият ров
и каменни – стените на затвора. 

 

Отново ме споходи. Като  гръм.
Раздираха ме огнените  мълнии.
Голгота може би е просто хълм,
но  с кръстове на грешници изпълнен. 

 

Яви се пак. И беше светлина.
Проблясък на едничка мисъл в мрака –
че всеки има своя  свобода -
сърцето нито пита, нито чака. 

 

И пак е тук. Магия на  крила,
най-истинен  покой, най-дръзка радост,
владетелката вечна -  Любовта,
дори  от лед, запалила си клада.

© Вики Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??