Feb 7, 2008, 9:14 AM

Прозорец... 

  Poetry
1408 0 20
* * *
Като прозорец пред света,
отворен съм, така прозрачен,
невинен с чистите стъкла,
а погледът - смутен и мрачен.
Когато ветрове вилнеят,
скована в скреж душата стене,
зад мен във стаята си пеят,
пеят, а на мен ми е студено...
Когато плисне леден дъжд в стъклата,
притихнал, стискам зъби в здрача,
превръщам се в молитва към съдбата ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Желязков All rights reserved.

Random works
: ??:??