Прозрачна истина
Вечер, когато дори въздухът спи,
една песен - студ и лед с пълни сили топи.
Тя е невидима, недокосвана дива,
идваща от небесата самодива.
Ръцете й са по-медени и от коприна,
лицето й е крадено от ангелска картина.
Нозете й са бързи ветрове,
дори мъдрец не би могъл -
с летящи думи,
красотата им да назове.
Очите й блестят като звездици шестокрили,
миглите й са крила на пеперуди пъстрокрили.
Усмивката й е небесна арфа,
сбор от слънчеви лъчи -
усмихне ли се, ни дарява
с драгоценни, пурпурни дъги.
Прозрачна истина е тази песен!
Не откриеш ли я ти -
в сърцето ти ще властва вечна есен!
Ако я намериш, знай, че си богат,
открил си любовта на този свят!
© Симона Гълъбова All rights reserved.
