Аз не съм стрела. И не тетивата

ме е приковала сега тук.

Не съм и парабола - ала съдбата

ме направлява без звук.

Аз съм огънят - горящ в сърцата.

Или цялото - а не само част.

Аз съм светлината - но и тъмата.

Аз съм осъзнаване - но и власт.

Ще бъда ли победен от чужди сили?

Не, тая сила я имам само аз.

И няма край - нито пък небитие...

Защото дойде и моят час.

Аз съм радарният екран - пред пилота.

Но не и усмивка - за пред тълпа.

Аз съм полъхът нежен - на живота.

И няма масовки, нито съдба.

Светът отгоре - той пак си е същият.

А отговорите - ни чакат отвън.

И пак любимите ние ги прегръщаме.

Ако не наяве - то поне насън.

И аз се потапям сега във времето...

Над мен простряло е то крило.

И съвършеното - и несъвършеното -

са част от всичко, което е било.

Смъртта.... Не зная дали е хубава.

Брюнетка, руса.... Но щом оцелях -

знай ти - още нищо не е изгубено.

И няма смърт - щом няма страх.