Прозрението или Отговорът 2012
Аз не съм стрела. И не тетивата
ме е приковала сега тук.
Не съм и парабола - ала съдбата
ме направлява без звук.
Аз съм огънят - горящ в сърцата.
Или цялото - а не само част.
Аз съм светлината - но и тъмата.
Аз съм осъзнаване - но и власт.
Ще бъда ли победен от чужди сили?
Не, тая сила я имам само аз.
И няма край - нито пък небитие...
Защото дойде и моят час.
Аз съм радарният екран - пред пилота.
Но не и усмивка - за пред тълпа.
Аз съм полъхът нежен - на живота.
И няма масовки, нито съдба.
Светът отгоре - той пак си е същият.
А отговорите - ни чакат отвън.
И пак любимите ние ги прегръщаме.
Ако не наяве - то поне насън.
И аз се потапям сега във времето...
Над мен простряло е то крило.
И съвършеното - и несъвършеното -
са част от всичко, което е било.
Смъртта.... Не зная дали е хубава.
Брюнетка, руса.... Но щом оцелях -
знай ти - още нищо не е изгубено.
И няма смърт - щом няма страх.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефан Янев Всички права запазени
