Aug 21, 2011, 10:04 AM

Пръстените на Сатурн

  Poetry
623 0 2

С мотора бръмча

из пръстените на Сатурн,

забавно е така,

вдишвам свобода.

 

Обикалям си, не ми омръзва,

яко е, екстремно и толкова дръзко,

увеличавам скоростта

и вихър съм сега.

 

Чувството е невероятно

на N-та степен приятно,

свръхеуфория

в космическата територия.

 

С мотора бръмча

из пръстените на Сатурн,

от щастие преля

свободният ми ум.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Богдана Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...