21.08.2011 г., 10:04

Пръстените на Сатурн

624 0 2

С мотора бръмча

из пръстените на Сатурн,

забавно е така,

вдишвам свобода.

 

Обикалям си, не ми омръзва,

яко е, екстремно и толкова дръзко,

увеличавам скоростта

и вихър съм сега.

 

Чувството е невероятно

на N-та степен приятно,

свръхеуфория

в космическата територия.

 

С мотора бръмча

из пръстените на Сатурн,

от щастие преля

свободният ми ум.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Богдана Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...