Психотворение
В главата нещо се размести,
получих амнезия.
И докато всичко се намести,
ще пиша и аз поезия.
Реших, с което
започна се мелето.
Сюжета – скелет проснах
на белия лист.
13-ти сме, а аз съм фаталист.
Добре, утре ще почна отново,
ще сложа някоя рима
за отиващата си зима и готово.
Отдавна запищяла
с кавалите си зли,
като хала побесняла
разхвърляш всичко ти!”
Не...! Не става! Прилича на драма.
Наливам си още 100 грама!
Ще пиша за „зимата, пролетта и детето”.
И ето.
„Зимата събира белия юрган,
от пързалки и игри целия съдран!
Пролетта постила чергите шарени
с топли целувки по бузките алени”.
Хм... Изтъркани стари клишета,
съберете тези шишета.
А думите кръжат, прииждат на талази.
Тази или онази... коя ли да сложа
без да се изложа?
И докато се чудя с главата си празна,
те бързо отлитат без да ме питат.
Минавам на патриотична тема -
ще напиша поема -
„Как песен Балкана за юнака подхвана,
а героят времето надскача”...
Непосилна свръх задача.
Дотук не мога.
Нали съм глупак, ще опитам пак.
Този път за любовта -
„Тя... любовта...
тя дар ни е от Бога”.
Жена ми ме погледна,
обвзе ме тревога!
Прочете тя моето творение
и отсъди:
„Психотворение!”
© Исмаил Али All rights reserved.
