Птицата без ято
Животът ни пиеса е, която
играе се по строги правила –
повтаряли си птиците от ятото
и всички важно пляскали с крила.
Една-едничка, много странна птица,
от другите стояла настрана.
Не била част от стройната редица,
не пъчела наперено снага.
От късовете с мърша не кълвяла,
намирала си тук-таме зърна.
Край пира шумен тихо тя седяла
и бели били нейните пера.
Омръзнало на птицата чудата
от крясъци и птича суета.
Решила да политне в небесата
до стръмна и висока канара.
Помислила си – тук ще съм щастлива,
сред облаци, небе и светлина.
Ще гледам сутрин слънцето красиво
и нищо, че ще бъда все сама.
Но порив луд на северния вятър
пречупил грубо нейните крила.
Залюшкала се птицата без ято
и паднала на твърдата земя...
Животът е игра безумно кратка,
играе се по строги правила -
изкряскало ù ятото крилато
и литнало доволно по света.
© Мария Вергова All rights reserved.
