Mariq_Vergova (Мария Вергова)

Циганска вода 🇧🇬

Някога, толкова отдавна, че сякаш бе в един друг, измислен свят, летните нощи бяха вълшебни и приказно красиви, окъпани в светлината на рояк звезди. Луната, голяма и кръгла, сияеше като украшение сред разпръснатия им блясък. А щурците се надпреварваха да възпяват съвършената им красота, подобно труб ...

Mariq_Vergova

Prose » Short stories

2025-01-17T06:38:44+02:00 603 5 8

Горещи клади в пазвата на юли 🇧🇬

Все още помня - палеше нощта
горещи клади в пазвата на юли.
Светът бе нежни устни на жена,
ръце на мъж и знойна, лятна лудост.
Светът бе само твоите очи, ...

Mariq_Vergova

Poetry » Love

2024-07-17T04:15:16+03:00 808 5 10

Да възкръсне 🇧🇬

Светът е полудял от суета,
от лъскави лъжи и гнили думи.
И губим днес човешката душа
в посоки и пространства помежду ни.
Зареяна в космични тишини, ...

Mariq_Vergova

Poetry » Civic

2024-05-31T20:06:49+03:00 713 4 5

Напиши ми... 🇧🇬

Напиши ми писмо, но да бъде красиво!
Всяка дума със страст и копнеж да опива.
Изпрати го по волния вятър далече,
да се слива с безкрая и цялата вечност.
Напиши го по жарките пясъчни дюни, ...

Mariq_Vergova

Poetry » Love

2023-10-08T21:03:21+03:00 694 4 4

Демон 🇧🇬

Изгубих се във долната земя,
сред сенки и прекършени дървета,
с мъртвешки-бледа, восъчна луна
и сипеща се пепел от небето.
Сред кладенци с пресъхнала вода, ...

Mariq_Vergova

Poetry

2023-07-22T11:48:10+03:00 771 5 5

Съновидения 🇧🇬

Сънуваме двама, от вечност почти.
Шептяща край нас, тишината се рони.
Потрепва сънят изпод твойте очи,
рояк пеперуди из него се гонят.
Лети дирижабъл сред сънна мъгла, ...

Mariq_Vergova

Poetry » Love

2023-02-02T09:12:59+02:00 765 3 2

Мигове 🇧🇬

Има миг за любов и за нежност,
миг за обич - синовна и майчина,
миг за болка - дълбока, безбрежна,
и надежда - добра и безкрайна.
Има мигове, спиращи времето, ...

Mariq_Vergova

Poetry » Philosophical

2022-03-06T12:26:41+02:00 803

Мелодията на дъжда 🇧🇬

Ерика изпълзя от аеротаксито, претъркули се няколко пъти надолу по склона и се отпусна на земята. Дишаше учестено, а сърцето й всеки миг щеше да изхвръкне. Опита се да поеме дълбоко дъх и да успокои пулса си, но рязкото пробождане в гърдите й подсказа, че при удара здраво се е натъртила. Помръдна вн ...

Mariq_Vergova

Prose » Science fiction & fantasy

2022-02-14T09:19:22+02:00 1.4K 4

По-безкрайна от вечността 🇧🇬

Здравей, Красавице, добре дошла! Не се страхувай, влез. Сигурно се чудиш как си попаднала тук. Питаш се какви неведоми сили са те подтикнали да излезеш от бащиния си дом и са те повели, като в просъница, през смълчаните улици, към моя замък. Аз те призовах. Повиках те, за да споделиш с мен тази непр ...

Mariq_Vergova

Prose » Science fiction & fantasy

2021-09-03T01:47:34+03:00 1.5K 5

Завинаги 🇧🇬

Роди се с изгрева, от нежната прегръдка на скалите с океана. Изплува от разпенените води и бавно пристъпвайки, тръгна по брега. С усилие опитваше да синхронизира движението на ръцете и краката си и да улучи правилния ритъм. Отдавна не бе заемала плътна форма и това трудно й се отдаваше. Огледа с инт ...

Mariq_Vergova

Prose » Science fiction & fantasy

2021-08-20T15:15:41+03:00 939 1 4

Прегръдките на океана 🇧🇬

“Oh, sing to me,
my lady of the sea,
show me the way
with your melody!”
“Arms of the Ocean” ...

Mariq_Vergova

Prose » Science fiction & fantasy

2021-03-16T07:33:00+02:00 914 3 3

Знакът на Розата 🇧🇬

Корен от глухарче, стръкче гръмотрън и листа от върбинка. Малена внимателно подреждаше билките в плетения кош. Снопче прясна коприва и женско биле също можеха да помогнат. Добави и тях и покри отгоре всичко с платно. Изправи се, наметна пелерината, грабна коша и излезе навън. Пред прага я очакваше П ...

Mariq_Vergova

Prose » Short stories

2020-06-12T15:05:10+03:00 1.2K 4 9

Защото съм жена 🇧🇬

Mariq_Vergova

Books

BGN 12.00

2019-05-24T12:32:17+03:00 2.9K 7

Сняг 🇧🇬

И защото бях лятна, наивна и топла,
тази зима дойде и без милост се вкопчи
във сърцето ми, мислите, моето тяло,
и завинаги явно реши да остане.
Между мене и тебе днес сняг навалял е. ...

Mariq_Vergova

Poetry » Love

2018-03-08T11:34:22+02:00 3.7K 16 15

Песента на русалките 🇧🇬

За пръв път разговарях с него в самото начало на юни. Бяха първите дни на месеца, когато предчувствието за настъпващото лято се носеше из въздуха на талази. Плажът бе още пуст, само тук-таме се виждаха препичащи се по пясъка летовници, но чадърите вече бяха разперили пъстри криле, капаните по Крайбр ...

Mariq_Vergova

Prose » Science fiction & fantasy

2015-09-07T20:27:58+03:00 1.5K 1 9

Целувка от отвъдното 🇧🇬

Слънцето плъзгаше по кожата му ласкави лъчи и го заливаше с разтапяща, блажена топлина. Той докосваше пясъка и от време на време загребваше от него цяла шепа. Обичаше да усеща как се стича като жив между пръстите, а после се връща обратно в безкрайното, пясъчно море. По страните си усещаше танцуващи ...

Mariq_Vergova

Prose » Science fiction & fantasy

2015-03-10T22:17:37+02:00 1.6K 2 4

„На Елизе“ 🇧🇬

Мелодията се отронва от клавишите на пианото. В началото звучи малко нестройно, плахо и неуверено, но после бързо набира сила и зазвучава наоколо с цялата си прелест. Понася се из въздуха, лека и ефирна, като ангелска въздишка. Достига всяко ъгълче на стаята и го изпълва, а накрая полита навън през ...

Mariq_Vergova

Prose » Science fiction & fantasy

2014-06-15T11:41:18+03:00 1.6K 2 10

Щом утре се събудим 🇧🇬

Чаршията е опнала гръбнак,
катери се по стръмното нагоре.
Вървиме двама с теб и странно как -
сами сме сред гъмжилото от хора.
А спомени от миналото спят, ...

Mariq_Vergova

Poetry » Love

2013-11-29T15:59:05+02:00 1.7K 1 23

Дъждовен блус 🇧🇬

Понякога, когато вън вали
и всеки шум нанякъде отлита,
когато, уморен, светът заспи,
а вятърът утихне под стрехите,
когато само твоите стъкла ...

Mariq_Vergova

Poetry » Love

2013-09-29T16:13:14+03:00 3.3K 3 30

Всичко друго решавам аз 🇧🇬

Ах! Защо ти събарям вселената?
Стъпквам твоята мъжка власт?
Ти решаваш дали да си с мене.
Всичко друго решавам аз.
М. Петкова ...

Mariq_Vergova

Poetry » Love

2013-06-01T16:43:13+03:00 2.1K 1 11

Но не знаеш... 🇧🇬

"Не ме кори за нощите ми будни,
че тясно ми е в мекото леглo..."
Петя Йорданова
В тишина е потънала къщата.
Спиш, към мене обърнал лице. ...

Mariq_Vergova

Poetry » Other

2013-05-21T23:14:55+03:00 1.7K 11

Не изпращай любовни писма 🇧🇬

Не изпращай любовни писма,
украсени със стихове мили!
Своенравна е в мен любовта,
друг в сърцето ми корени впил е.
И макар да си тъй романтичен ...

Mariq_Vergova

Poetry » Love

2012-10-03T14:21:41+03:00 2.2K 8 20

Онова босоного момче... 🇧🇬

Онова босоного момче,
дето волно в стърнищата тича
като рошаво, малко врабче,
скрило слънце в сърцето си птиче,
и смутено пред мене стои, ...

Mariq_Vergova

Poetry » Other

2012-07-22T18:48:46+03:00 2.4K 2 18

Часовете оставащо време 🇧🇬

И последният лъч светлина
се стопява без звук във прозореца.
Влиза тихо, на пръсти нощта,
без вратата дори да отвори .
Тишината отдавна дойде ...

Mariq_Vergova

Poetry » Other

2012-07-04T13:15:29+03:00 1.7K 15

И те търся в стих, нежно изречен... 🇧🇬

Заваля над града изведнъж,
монотонно и някак унесено.
Сякаш хиляди капчици дъжд
тихо шепнат - къде си, къде си...
И заплита Бургаската вечер ...

Mariq_Vergova

Poetry » Love

2012-05-09T16:29:52+03:00 1.6K 10

Седмата заповед 🇧🇬

Тази нощ ще посипеме пепел и прах
върху седмата заповед Божия.
От морето прииждат талази от грях
и полепват по нашите кожи.
И когато в прегръдка притиснем тела ...

Mariq_Vergova

Poetry » Love

2012-04-30T22:11:43+03:00 2K 31

Момиче с кехлибарени очи 🇧🇬

В онзи септемврийски следобед се прибирах от уикенд с приятели и шофирах, уморен и отегчен от дългия път. Наоколо първите багри на есента бяха нашарили короните на дърветата в керемидено и златно, а полъхът на вятъра донасяше аромата на изсъхнали листа и пожълтели треви. До града оставаха по-малко о ...

Mariq_Vergova

Prose » Science fiction & fantasy

2012-02-11T19:39:44+02:00 2.5K 1 15

И препускат край нас еднорози... 🇧🇬

Пак пресичам среднощни площади,
все към теб, все към теб устремена!
До постелята твоя присядам,
босонога, с коси разпилени.
С нежни устни целувам дъха ти, ...

Mariq_Vergova

Poetry » Love

2011-11-02T10:32:08+02:00 2.7K 49

Пурпурна луна (2-ра част) 🇧🇬

Мария Вергова & Г.Ф.Стоилов
Някой убива всичко живо по пътя си! – тази мисъл прониза безмилостно ума му.
Като писател бе изчел достатъчно материали за животинския свят и знаеше, че има вълци-единаци, които понякога убиват не само за да се нахранят, а просто заради самия акт – такъв вълк навярно се е ...

Mariq_Vergova

Prose » Science fiction & fantasy

2011-10-18T12:34:00+03:00 1.6K 5

Пурпурна луна (1-ва част) 🇧🇬

Мария Вергова & Г.Ф.Стоилов
Пътят криволичеше между дърветата и се губеше някъде далеч, в подножието на планината. Стив Брайън държеше здраво кормилото на пикапа и напрегнато се взираше през заскреженото стъкло. Снежинките танцуваха лудешки танц из въздуха и подобно на бяла, плътна пелена, се стелех ...

Mariq_Vergova

Prose » Science fiction & fantasy

2011-10-16T21:09:13+03:00 1.6K 1 5

Идвам при тебе с дъжда 🇧🇬

Гръм и мълнии порят нощта,
луд порой разлюля тишината.
Аз нахлувам при тебе с дъжда,
отсега ще съм буря в душата ти.
Остра болка пронизва плътта, ...

Mariq_Vergova

Poetry » Love

2011-09-18T23:33:28+03:00 2.9K 39

Убиец на дракони 🇧🇬

Нощта се е спуснала над притихналия град. Минава полунощ и всички прозорци, един по един, угасват. Уличните лампи едва мъждукат и под оскъдната им светлина сякаш хиляди призрачни сенки се плъзгат край стените. Повечето хора отдавна са се пренесли в царството на Морфей, отпуснати в своите топли и уют ...

Mariq_Vergova

Prose » Short stories

2011-08-09T10:39:14+03:00 2.3K 11

Носталгия 🇧🇬

В сънен унес притихва градът.
Тъмни сенки във мрака се гонят.
Нощни улици глухо мълчат,
а дъждът като шепот се рони.
С глас далечен звучи саксофон ...

Mariq_Vergova

Poetry » Love

2011-06-05T12:16:52+03:00 2.9K 10

Aз до Истинския заспивам 🇧🇬

Този мъж не ми сваля звезди,
не е странен, отнесен мечтател,
ала само с две топли очи
стъква огън и грее душата ми.
Той красиви слова не шепти, ...

Mariq_Vergova

Poetry » Other

2011-05-07T20:57:34+03:00 2.4K 4 28

Този град... 🇧🇬

Този град ме посреща със паст от бетон
и със грохот и вой ме помита.
А в засада, пред мръсния гаров перон,
дебне глутница жълти таксита.
Този град, във стъкло и метал окован, ...

Mariq_Vergova

Poetry » Other

2011-04-07T19:52:03+03:00 1.9K 1 13

Стълба към небето 🇧🇬

Ноемврийският следобед се разстилаше над града. Вятърът свистеше между клоните на дърветата и разнасяше по улиците мръсни вестници и окапали, пожълтели листа. Елена вървеше по тротоара, загърната в тънка жилетка и зъзнеше от студ. Ноември беше дошъл студен и дъждовен, сякаш напук на дълго проточилот ...

Mariq_Vergova

Prose » Short stories

2011-03-09T11:17:36+02:00 2.1K 2 12

Самодива във теб се е влюбила... 🇧🇬

Ще те чакам, дори и след седем лета,
да замръкнеш във тъмни усои,
а гората - сестрицата моя добра,
да обърка пътеките твои.
Ще се луташ уплашен, така не видял ...

Mariq_Vergova

Poetry » Other

2011-01-09T13:23:06+02:00 5.4K 7 20

Отмини ме, любов! 🇧🇬

Отмини ме, Любов, отмини ме,
не нахлувай в душата ми пак!
Не наричай със своето име
всеки трепет наивен и плах!
Отмини ме, че всяка надежда ...

Mariq_Vergova

Poetry » Love

2011-01-05T19:17:05+02:00 2.3K 1 18

Тиха нежност във нощи сатенени 🇧🇬

С тихи стъпки пресичам нощта,
към съня ти вървя, Обич моя.
Сред безумния бяг на света,
само там мога днес да съм твоя.
И прости, че за тебе не бях ...

Mariq_Vergova

Poetry » Love

2011-01-02T11:39:08+02:00 2.3K 1 12

Коледна приказка 🇧🇬

Снежна вечер, обсипана в злато
и потънала в бляскав разкош.
Звън камбанен, празнува Земята –
днес е Святата Коледна нощ!
Тиха радост и нова надежда, ...

Mariq_Vergova

Poetry » Other

2010-12-25T20:45:04+02:00 1.3K