Птича песен по изгрев
ПТИЧА ПЕСЕН ПО ИЗГРЕВ
... седя без теб в припадащата вечер и гледам отминаващия свят
с илюзията, че съм в него вечен, че все така – и утре, ще съм млад,
че с всичките измъчени жълтици в кесийката, които си спестих,
небесен хляб от фурната за птици ще натроша в нетрайния си стих,
и, раснал – безпризорен син на полка, в свят, неизкупил своите вини,
и моят ден си беше адска болка от низи – тъпо преживени, дни,
из твоите отсъствия аз слитах – като че ли? – в напуснати гнезда,
с мъжествената моя ненасита да чуя в храма тихото ти: – Да! –
из нивите с братилата пшеница – и татък, из горите – нейде вдън,
ми позволи да бъда утре птица, гнездо слепила в топлия ти сън.
© Валери Станков All rights reserved.
