С цигарата в синхрон догарям,
дима и бавно ме обгръща.
Гася я, паля я, повтарям
и тя във мене се превръща-
какво не взела, кой не дала
наслада кратка и горчива.
Тя знае - не остава цяла,
но гасне паметно красива.
Без нея някои живеят,
те знаят я добре – отрова.
А други знаейки, копнеят
за дръпка нова, по - сурова.
Запалка, огън, малко жар,
прозначен пушек, пепел, спомен...
Едни го виждат като чар,
а други...просто грях погромен...
© Елизабет Калинова All rights reserved.
е храбрец