Nov 9, 2007, 10:57 AM

Пустота

  Poetry » Other
1K 0 30
Тихо е. Безмълвните простори мълчат.
Страшно е. Само вериги дрънчат.
Тъжно е. Такъв е този свят.
Мрачно е. Няма спасение и на другия бряг.
Жалко е. Нищо не правим, за да променим това.
Тежко е. От лицето се отрони сълза.
Трудно е. Да намерим верният път към любовта.
Не е невъзможно. Нека ни спаси обичта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...