Dec 19, 2008, 6:52 AM

Пясъчна магия

  Poetry » Love
702 0 14
С ръка погалваш ми сърцето,
а то разголва се... което
така е просто, безвиновно,
да диша иска пак отново...
И дама скитница е лицето,
и отброява песъчинки... където
като храсти без листа, без пъпки
изчаква пролетна влага и зъзне...
И никога не спира... сънено
си мисли за кафето сутрешно
с хотелска закуска гореща...
за Коледа - да не е последна,
магия пясъчна - шанс ли е...
за остров - усещане ли е...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...