Боса по тревата искам аз да тичам,
да сбирам билки и цветя
като птичка волна да се чувствам
и навсякъде да съм си у дома.
На люлка слънчева да се люлея,
вятърът с косите ми да си играе,
песните на птичките да пея
и да знам, че щастие това е!
Затова във всеки следващ ден,
за да бъда винаги добра,
нека природата да е в мен
и да раздавам любов по цялата земя.
© Марина Стоянова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Радвам се, че ви харесва, поздрави и от мен