Боса по тревата искам аз да тичам,
да сбирам билки и цветя
като птичка волна да се чувствам
и навсякъде да съм си у дома.
На люлка слънчева да се люлея,
вятърът с косите ми да си играе,
песните на птичките да пея
и да знам, че щастие това е!
Затова във всеки следващ ден,
за да бъда винаги добра,
нека природата да е в мен
и да раздавам любов по цялата земя.
© Марина Стоянова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Радвам се, че ви харесва, поздрави и от мен