Пълнолуние

Feb 1, 2008, 10:29 PM

Poetry » Love

601 0 5

Луната пак е пълна,
прелива от романтика -
изгаря от съмнение...
и хора, и съдби -
а в моята душа
е празно раздвоение -
избирам между две
съборени стени...
Луната е причина
за нечие доверие,
да може някой някъде
любов да подари
и въпреки крилата
на моето безверие
във хладната си утрин
небе ще сътвори!
2004г.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Магинка (Магдалена Рашева)

2008-02-04T09:01:42+02:00

Много ме впечатли твоя стих, Ая!
^l^ (Нежното Ласо)

2008-02-02T08:57:12+02:00

И от 2004та пак си е актуално:>(то па Луна винаги има;>Направо е АдСКО!
Люска (Люска Петрова)

2008-02-01T23:12:49+02:00

Ей,Дудинка, стахотно е! Много вълнуващо и философско.
venus (Вечерница или Зорница)

2008-02-01T23:06:37+02:00

Много е красиво!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2008-02-01T22:31:58+02:00

Красиво пълнолуние!
с обич, Ая.

Пълнолуние

Свързани произведения

Comments

Random works