Feb 1, 2008, 10:29 PM

Пълнолуние

  Poetry » Love
810 0 5
Луната пак е пълна,
прелива от романтика -
изгаря от съмнение...
и хора, и съдби -
а в моята душа
е празно раздвоение -
избирам между две
съборени стени...
Луната е причина
за нечие доверие,
да може някой някъде
любов да подари
и въпреки крилата
на моето безверие
във хладната си утрин
небе ще сътвори!
2004г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ая Цонева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...