Apr 8, 2009, 1:46 PM

Пълнолуние

  Poetry » Love
2.5K 0 14

... Когато луната  те буди любовно,

 когато сърцето ти бие виновно,

 когато животът  смело кръжи

и лунният блясък те пие с очи..

 

Когато  попива  с целувка луната

 потта от телата  и гали душата,

когато желаеш   и ти да летиш

 и  гледаш  я весел със поглед щастлив...

 

 Когато във мрака - дори пролетта 

 се сгушва доволна, покрита с нега..

 защо още чакаш - животът е миг...

 Нима  не усещаш лунния вик?

 

 Лудешки впусни се със лунния крясък,

 той  тича самотно по морския пясък...

очите си само за миг затвори...

и просто Луната във шепи грабни...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Господинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...