Apr 8, 2009, 1:46 PM

Пълнолуние

  Poetry » Love
2.5K 0 14

... Когато луната  те буди любовно,

 когато сърцето ти бие виновно,

 когато животът  смело кръжи

и лунният блясък те пие с очи..

 

Когато  попива  с целувка луната

 потта от телата  и гали душата,

когато желаеш   и ти да летиш

 и  гледаш  я весел със поглед щастлив...

 

 Когато във мрака - дори пролетта 

 се сгушва доволна, покрита с нега..

 защо още чакаш - животът е миг...

 Нима  не усещаш лунния вик?

 

 Лудешки впусни се със лунния крясък,

 той  тича самотно по морския пясък...

очите си само за миг затвори...

и просто Луната във шепи грабни...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Господинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...