Dec 19, 2015, 8:03 PM

Първа любов

  Poetry » Love
412 0 0

Тя идва внезапно, като град

 и изведнъж променя твоя свят.

Когато те погледне първата любов,

се размекваш, като сварен картоф.


Когато те заговори ти първо изтръпваш,

а после на място замръзваш,

и когато се опиташ да отвърнеш,

имаш чувството, че ще повърнеш.


Защо ли любовта е велика?

Е, едва ли е, защото изтегляш само карти пика.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тео Видолов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...