Aug 27, 2014, 9:39 PM

Първият сватбен танц

  Poetry » Love
555 0 0

Първият сватбен танц

 

Красива бяла рокля до земята,

изискан, стилен моят мъж в костюм,

той доближава се, целува ми ръката,

и  всичко е украсено като в чуден сън...

 

Изправяме се и настъпва тишина,

със затаен дъх всички очакват този момент,

да станат свидетели на първият ни брачен танц...

Любимата ни песен – започва за теб и за мен...

 

Силното ти рамо с ръка обгръщам,

цял живот от него аз ще се нуждая,

а ти към себе си тъй силно ме прегръщаш

не можем да прикрием колко се желаем...

 

Въртим се в залата под чудни звуци,

една магична, приказна феерия на любовта,

пожелавам си като остареем и с нашите внуци,

на златната сватба да танцуваме така...

 

Но в момента всичко е незначително и тъй далечно,

сега сме само аз, ти, нашата песен и нашият момент...

Това е най-великия ни танц, в най-нашата вечер,

виж всеки гост ни гледа с усмивка възхитен...

 

Насълзени, развълнувани, заливат ни с аплодисменти,

а устните ни неиздържащи, те вече се целуват,

да покажеш на всички е един от най-великите моменти,

как с твоя избраник живота си ще изтанцуваш...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радослава Михайлова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...