Доживях и таз година
да те видя пак,
нежно, мило и красиво,
ти, кокиче бяло.
С наведена главичка
ти ме поздрави.
Аромат разпръска
и мен ме озари.
Ти душата ми стопли
и с усмивка ме дари.
Радост ти си за очите
и надежда ми подари.
Ти на щъркела далечен
поздрав мил му пращаш.
Пролет значи идва,
предвещаваш смело ти.
© Елена All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
