Позволи ми да ти покажа,
че аз сърце топло нося,
и да ти подскажа,
че за любов не прося.
Искам да обичам,
пъстри чувства да дарявам.
Лек полъх на вятър, малко дъжд,
пътеки след това да озарявам.
Живота вече с мен не е сив,
приятно цветен, понякога див.
Празни стаи обиколих много,
съдбата с мене отнесе се строго.
Пъстро момиче съм вече,
не се дадох и на това,
че живота в черно ме облече.
© Едмона Нейчева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
