Обърках автобуса, стигащ до мечтата ми.
Разрязах парче хляб и го намазах с успокоения. Трудно се преглъща и с вкуса не се свиква, но като няма друго, с което да запълня вдъхновения си стомах..
"нищо, следващия път" се дъвче трудно, дали заради гласните, или просто съм гладна, ще си остане загадка. Но трябва да науча стомашните си сокове да обработват разочарования или ще получа язва на младостта.
© Жале Семпере All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
