Обърках автобуса, стигащ до мечтата ми.
Разрязах парче хляб и го намазах с успокоения. Трудно се преглъща и с вкуса не се свиква, но като няма друго, с което да запълня вдъхновения си стомах..
"нищо, следващия път" се дъвче трудно, дали заради гласните, или просто съм гладна, ще си остане загадка. Но трябва да науча стомашните си сокове да обработват разочарования или ще получа язва на младостта.