Mar 11, 2021, 7:41 AM

Път без край

  Poetry » Love
616 0 0

По пътят на живота с теб вървим любима.

Със трепет във сърцата ни сега.

Без страх от бъдеще неясно, заедно ще крачим в любовта.

 

И ето те пред мен любима моя, усмивка нежна ти ми подари.

Със топли думи ме заливаш мила, колко много ме обичаш, твоето сърце крещи.

 

А аз щастлив ръцете твои ще целувам и топлата прегръдка ще ти дам.

Лицето ти красиво ще го милвам и няма твоите чувства да предам.

 

Бъдещето наше ще е вече, защото ти си моята съдба.

Двама заедно ще бъдем мила, със теб изпитах любовта. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Борислав Александров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...