Mar 14, 2018, 11:05 PM

Пътека

719 3 2

                                            За да видя прекрасния изгрев,

                                            трябва да мина през тъмна гора...

                                            Как да бъда добър и по-искрен?

                                            Сенки и шепа светулки държа!

 

                                             Зад гърба ми е страшното блато...

                                             А през гората - дори няма път!

                                             Лъкатуша - тревожно и сляпо!

                                             Гладни прилепи над мене кръжат.

 

                                             Нямам право да спра за почивка.

                                             Мъртвите клони - интриги плетат...

                                             Вик на сова зловещо извива.

                                             Над пропаст - замахва лунният сърп.

 

                                             Нишка на паяк - моята Вяра!

                                             Дъх на кошута е Надеждата в мен.

                                             Мъх върху камък - делото. Трябва

                                             просто да стигна до другия ден!

 

                                             Виждам Зорница над тъмния погреб!

                                            Знак на криле ме повежда напред.

                                             Шипкови храсти шепнат, че мога

                                             сила от тях да си взема... И теб -

                           

                                             Утро - с кръв и сълзи да изкупя,

                                             да заслужа слънчевите лъчи!

                                             Аз съм стъпка - рискована, скъпа...

                                             След мен - пътеката вече личи!

                                             

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...