Пътеката
Стъпка по стъпка,
лека полека
утъпква човекът
пътека.
Къде ѝ е края,
накъде води
човекът не знае,
но ходи.
Влачи се, бяга,
от умора умира,
но бърза човекът,
не спира.
Пътеката чезне,
край него обрасва.
Спре ли човекът-
мухлясва.
Затова тича,
спъва се, става,
мрази, обича,
но продължава.
Тътри два крака,
дири все брод
през пущинака
живот.
А той подивял е
обрасъл с неволи,
но ние се борим.
Защо ли?
Участ не лека
е тази пътека,
която проправя
човека,
за да научи
друго човече,
как се прави
пътече.
---------------------------------
Макар да разбира,
от обич забравя-
Пътеката всеки
сам си проправя!
------------------------------
© Събчо Събев All rights reserved.
