Пътник
Ще седнем с теб на пейка на брега,
вълните на реалността ще ни обливат…
Вкусът на закъснялата любов едва
по устните ни ще попива…
Букетът ми от грешки ще държиш…
и ще ми кажеш, че е много хубав.
Не можеш да ме промениш,
но палиш тишината с думи…
Над залеза две чайки правят път,
очаква ги едно гнездо самотно.
Звездите се приготвят да блестят…
Проплаква вятър във платно на лодка.
Кървят мечтите ни над залеза сънлив.
Ръцете ни са чаши със доверие.
Луната ще е страшният ни съд…
а пясъкът - най-меката постеля.
Смехът ти ще е вятърът в платната
а моите ръце – весла навътре.
Ще плаваме към свободата,
във чувствата си ще сме пътник...
ekstasis
© Михаил Цветански All rights reserved.
