Пътуване
ПЪТУВАНЕ
Към твойте устни съм вървял,
препъвал съм се, някъде съм спирал,
горял съм в огън, дъжд ме е валял,
но път към теб отново съм намирал.
Към твойте устни, дето от роса
на утрото са взели чистотата
и с нежния си дъх като цветя
омайвали са ме във тишината.
Към твойте устни – палави капчуци,
в които тича твоят весел глас
и пръска в тишината светли звуци,
в които да те преоткривам аз.
Сега пред твойте устни съм се спрял.
Гласът ми на вратата чука.
Ще ми отвориш ли, или пък закъснял
ще трябва да си тръгна сам от тука?
© Валентин Иванов All rights reserved.
