Пътят II
ПЪТЯТ II
“...веселият Палечко тръгва по земята
и загубва пътя в сребърния лес.”
Валери ПЕТРОВ, “Палечко”
Това край мен е сребърният лес,
макар ели сребристи тук да няма...
Изгубил пътя, аз живея днес
в самия край на личната си драма.
Наоколо ухае на простор,
на равнина, на дунавска прохлада,
а аз съм пуснал корен в селски двор,
сред шепите на цъфнали ливади.
Къде е оня път пред мен?
Дали
пресича нейде в здрача равнината,
или се лутам между три ели?
О, сребърният лес не е в гората...
Това е оня тъмен гъсталак
на моите надежди и заблуди,
на грижите ми лепкавият мрак,
на моето очакване за чудо;
това е оня храсталак бодлив
на вечните въпроси и завои...
Ще се измъкна ли, доде съм жив?
И кой от всички пътища е моят?
Тъй ведро, тъй красиво е край мен,
но тук ли идвах аз, за тук ли питах?
Стоя стъписан, гледам изумен –
среброто на леса слепи очите;
шуми край мене сребърният лес –
не виждам път, боя се да примигна.
Къде съм аз?
Къде пристигнах днес?
Нали човек не тръгва, за да стигне,
а тръгва, към далечното поел,
преследвайки една мечта-измама...
Клинична смърт е стигнатата цел
и спреш ли – все едно е, че те няма.
Сред сребърна гора се лутам пак
и път към своето далечно диря;
дано не го затрупа тежък сняг,
дано не се кръстоса с вълча диря,
дано пребродя тъмните ели,
преди да падне залезът последен,
преди от облака да завали,
преди да ме пресрещне вятър леден...
Навярно има още път пред мен
(знам, лесове сребристи също има)
и аз ще го намеря някой ден –
пътува Палечко... но вън е зима
и зъзна днес сред гъсталак бодлив
на грижи, на проблеми, на химери –
изгубен.
А ще бъда ли щастлив,
ако сред здрача оня път намеря?
© Валентин Чернев All rights reserved.
!!
