Пътят към Океана
ПЪТЯТ КЪМ ОКЕАНА
... понякога – след пътните сухари, които всяка вечер си ги ям,
сънувам непреминати Сахари, по-жълти и от хлебец със сусам,
самумите – развели буйни гриви! – над моята объхтана душа,
слънца, които са немилостиви към друмника, поел на път пеша,
додето шия рана подир рана – и чезна през миражите си – вдън,
все тъй ще е далечен Океанът! – лъжа, енигма и несбъднат сън,
додето пред измислени водачи се надам – Пътят да ме отведе,
надеждицата в мене тихо плаче, и Времето тече – вода в биде,
и за едно душата ми се моли! – пред портите със Райския обков
столетията в мъки и неволи дано се сбъднат някой ден – в Любов.
© Валери Станков All rights reserved.
