ПЪТЯТ СВЪРШИ

Пътя свърши, остават само спомени.

Спомени които радват и болят!

Безбрежна нощ, жена до мен и сила,

не искам да съм сам, а да летя!

Пътят свърши – извървях го без тъга,

тъгата се превърна по-скоро във вина!

Една жена ме топли през ноща...

а когато се събудя – излитнала е тя!

Безбрежна нощ , и равденска луна,

вълните морски разказват за това!

А ти къде си, добре ли си, аз вече не ти вярвам,

но къде си ти, без тази тихата луна?

Днес тръгвам и отплувам с делфините,

и луната равденска ни чака пак!

Пътят свърши – няма да се върна...

но е без значение това – пътят свърши!

Просто свърши... Вече няма път! . . .

Ivaylo Atanassov
09. АПРИЛ, 2016 (01.15 h)
Senftenberg – Germany