Пътят свърши
ПЪТЯТ СВЪРШИ
Пътя свърши, остават само спомени.
Спомени които радват и болят!
Безбрежна нощ, жена до мен и сила,
не искам да съм сам, а да летя!
Пътят свърши – извървях го без тъга,
тъгата се превърна по-скоро във вина!
Една жена ме топли през ноща...
а когато се събудя – излитнала е тя!
Безбрежна нощ , и равденска луна,
вълните морски разказват за това!
А ти къде си, добре ли си, аз вече не ти вярвам,
но къде си ти, без тази тихата луна?
Днес тръгвам и отплувам с делфините,
и луната равденска ни чака пак!
Пътят свърши – няма да се върна...
но е без значение това – пътят свърши!
Просто свърши... Вече няма път! . . .
Ivaylo Atanassov
09. АПРИЛ, 2016 (01.15 h)
Senftenberg – Germany
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Атанасов Всички права запазени
