Nov 23, 2015, 12:06 AM

Радостта залага капани...

  Poetry
692 0 13


Радостта залага капани,
там където най-малко очакваш.
Сиренцето- желание,
огладнял и уверен сладко,
сладко си хапваш...
и мислиш, че е само твое...
И когато най-скъпият дар,
е откраднат,
от този, във който вярваш,
и е дарен другаде,
дето му вярват...
Капанът-истина щраква
и тогава най-силно боли...
Дали ще избягаш?
Радостта залага капани...
По-малко се радвай
и повече се пази...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселка Стойнева All rights reserved.

Comments

Comments

  • !!
  • Благодаря за искрените коментари. По принцип съм човек с положително мислене и ви разбирам, но този мой стих е написан спонтанно и се отнася към конкретен човек, който ме е наранил и е заложил капан на радостта...Хубава вечер на всички!
  • Да радостта понякога залага капани, но това не значи да спрем да се радваме. А за творбата- имаш една 6-ца от мен, поздравления!
  • Цветелина преди мен чудесно се е обосновала. Точно това е - страх! Страх да се зарадваме, страх да не изчезне магията, страх да не ни предадат, страх да не ни наранят, страх... А ако опитаме без страх? С радост? Да се радваме и благодарим за всички прекрасни мигове, които получаваме. Дори и да са дребнички, като тревичка покълнала между плочките на тротоара.

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...