23 nov 2015, 0:06

Радостта залага капани...

Poesía

695 0 13

Радостта залага капани,
там където най-малко очакваш.
Сиренцето- желание,
огладнял и уверен сладко,
сладко си хапваш...
и мислиш, че е само твое...
И когато най-скъпият дар,
е откраднат,
от този, във който вярваш,
и е дарен другаде,
дето му вярват...
Капанът-истина щраква
и тогава най-силно боли...
Дали ще избягаш?
Радостта залага капани...
По-малко се радвай
и повече се пази...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

oksimoron (Христов)

!!

2015-11-23T20:16:48+02:00
veesii70 (Веселка Стойнева)

Благодаря за искрените коментари. По принцип съм човек с положително мислене и ви разбирам, но този мой стих е написан спонтанно и се отнася към конкретен човек, който ме е наранил и е заложил капан на радостта...Хубава вечер на всички!

2015-11-23T20:00:38+02:00
Ilis (Алина Стоянова)

2015-11-23T18:09:53+02:00
petrova95 (Пепи Петрова)

Да радостта понякога залага капани, но това не значи да спрем да се радваме. А за творбата- имаш една 6-ца от мен, поздравления!

2015-11-23T15:23:23+02:00
iren5 (Ирен)

Цветелина преди мен чудесно се е обосновала. Точно това е - страх! Страх да се зарадваме, страх да не изчезне магията, страх да не ни предадат, страх да не ни наранят, страх... А ако опитаме без страх? С радост? Да се радваме и благодарим за всички прекрасни мигове, които получаваме. Дори и да са дребнички, като тревичка покълнала между плочките на тротоара.

2015-11-23T14:06:05+02:00