Sep 10, 2011, 11:49 PM

Радвам се

  Poetry
667 0 2

Далечността едничка ми остава,

където слънцето е пещ горяща

и рози не цъфтят. А аз, тъй млада,

тихо изчезвам под луна всезряща.

За да ме няма под звездите даже

и вятърът без мен да профучава.

И в облака над теб да се покажех,

... нали лика ми вече си забравил.

По малко въздух имам в дробовете.

Кълба мечти невинно извезани.

И колкото остана под небето,

радвам се. На болките всережещи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цвет All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...